Правото на гражданите да упражняват икономически дейности в друга държава-членка на ЕС е едно от т.нар. “основни права„ , залегнали в Договора за ЕО. Независимо от това, в рамките на правилата, урегулиращи вътрешния пазар, всяка държава-членка запазва собственото си право по отношение на достъпа до дадена професия да изисква притежаването на специфична професионална квалификация, която обичайно е професионалната квалификация, придобита на национална територия. Това представлява пречка пред свободното движение на квалифицираните лица в Европейския съюз, тъй като лицата, които могат да упражняват същата професия в друга държава-членка, притежават друга професионална квалификация — тази, придобита в собствената им държава-членка.
Поради това европейските институции изготвиха правила, които улесняват взаимното
признаване на професионалните квалификации между държавите-членки. Това е
предназначението и целта на Директива 2005/36/ЕО от 7 септември 2005 година (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32005L0036 , променена с Директива 2013/55/EC - https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32013L0055&from=DE)
относно признаването на професионалните квалификации. Макар и то да е
улеснено, на практика се използват различни методи за признаването на
професионалните квалификации.
Следва да се подчертае, че правилата на директивата се различават в зависимост от
упражняваната професия. Съществуват три основни категории професии, които са
предмет на различни системи за даване на разрешение, а именно:
— професиите, минималните квалификационни изисквания за които са хармонизирани
на европейско ниво: лекар, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална
медицина, ветеринарен лекар, акушерка, фармацевт и архитект;
— професиите в областта на занаятите, индустрията и търговията, включени в
приложение IV към Директива 2005/36/ЕО;
— всички останали професии.
Следователно, от съществено значение е да се уверите към коя група принадлежи
професията, за която вие притежавате квалификация и която желаете да упражнявате в друга държава-членка.
От друга страна Директива 2005/36/ЕО не се прилага за професиите, обхванати от специфични директиви, като например за задължителните одитори, които попадат в
приложното поле на действие на Директива 2006/43/ЕО, застрахователните
посредници, обхванати от Директива 2002/92/ЕО, адвокатите, които желаят да
работят в друга държава-членка с професионалното си звание по произход, обхванати от Директиви 77/249/ЕИО и 98/5/ЕО.
В случай, че имате въпроси относно или нужда от помощ при признаването на Вашата професионална квалификация в Германия, свържете се с нас - ще се радваме да Ви помогнем!