На кое национално законодателство в областта на социалната сигурност се подчиняват работещите чрез фирми за временна заетост, които извършват трансгранична дейност? Този взривоопасен въпрос вече е разгледан от Съда на Европейския съюз (СЕС) (Решение от 03.06.2021 г., дело C-784/19). Съдът на ЕС сложи край на практиката на дружествата да печелят конкурентни предимства при трансгранична временна работа в рамките на Европейския съюз (ЕС), като избират "по - евтиното" социалноосигурително право.
Решението е постановено въз основа на преюдициално запитване, отправено от български административен съд. Искът е предявен от българско дружество, създадено съгласно българското законодателство и се занимаващо се с предоставяне на услуги за временна заетост. В конкретния случай става въпрос за български работник, предоставен на немски работодател.
От страна на дружеството е подадено заявление до компетентните български административни органи за издаване на така наречения "сертификат А1". Този служи за доказателство, че служителят е подчинен на българското законодателство по време на временното си назначение. Българските власти обаче отказват да издадат удостоверението. Една от причините за това е, че фирмата за временна заетост - което е безспорно по делото - не е извършвала значителна част от дейността си в България.
Дружеството завежда дело срещу отказа. Основният аргумент е, че то е осъществявало дейността си в България, тъй като набирането и назначаването на временни работници е ставало в България. По същество то се позовава на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 и член 14, параграф 2 от Регламент № 987/2009, съгласно които работниците са подчинени на законодателството на държавата членка, в която техният работодател по договор обичайно извършва стопанска дейност, дори ако са командировани в друга държава членка за период до 24 месеца и не заместват друго командировано лице. Счита се, че обичайните дейности са налице, ако служителите извършват значителни дейности, т.е. не само чисто вътрешни административни задачи, на територията на държавата  членка, в която е установен работодателят.

 
Принцип: Единен социалноосигурителен статут

В рамките на ЕС се прилага принципът на единния социалноосигурителен статут. Тоест -  работникът или служителят трябва да бъде подчинен само на едно социалноосигурително право, за да се избегне фрагментиране на задължението за социална сигурност (член 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (ЕО)).
По правило работникът или служителят е подчинен на законодателството в областта на социалната сигурност на държавата членка, в която обичайно извършва трудовата си дейност (член 11, параграф 2, буква а) от Регламент № 883/2004 (ЕО)). Ако, обаче, той е само временно командирован в друга държава членка в рамките на трудовото си правоотношение, продължава да се прилага правото на държавата на командироване, респективно на държавата по произход (член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (ЕО)). Това важи само ако работодателят му обичайно извършва стопанска дейност в споменатите последно държави членки.
Според българския административен съд от предходните решения на Съда на ЕС не става ясно дали е достатъчно за това фирма за временна заетост да сключва трудови договори с работниците, командировани в друга държава членка (държавата на заетост, в настоящия случай Германия), в държавата на командироване (в настоящия случай България).
 

Командированите временни работници само по изключение изпълняват "значителни дейности" в държавата на командироване

Съдът подчертава, че част от обичайната дейност на фирмите за временна заетост е те да изпълняват задачи в областта на наемането на работници за клиенти, които са активни в държавата на командироване. Самото набиране на персонал не е достатъчно.
По този начин Съдът на ЕС подчертава принципа, който се среща и в германското право, че лице, което в действителност е наето на работа на територията на държава членка, е подчинено на правните разпоредби на тази държава. Тоест – българският работник, макар и назначен от българско дружество, бивайки отдаден под наем на немски работодател, подлежи на немското социалноосигурително право. Фирмата за временна заетост не може да твърди, че тя извършва "дейности по подбор и наемане на работа в значителна степен" в държавата на произход (в случая – България). Дори и това да не може да се квалифицира като "чисто вътрешна административна дейност", тя служи единствено за последващо отдаване под наем на временните работници. Само с това отдаване под наем фирмата за временна заетост генерира оборот.
Освен това Съдът на ЕС се позовава на Директивата за работа чрез фирми за временна заетост: Съгласно нея, временните работници са работници, които са сключили трудов договор с фирма за временна заетост или са влезли в трудово правоотношение, за да бъдат предоставени на разположение на предприятие ползвател и да работят временно в него под негов надзор и управление. Според Съда на ЕС това изразява целта на дейността на фирмите за временна заетост. Следователно тези фирми могат да извършват "значителни дейности" в държавата, в която са установени, само ако временните работници също са разположени в тази държава.

 
Предотвратяване на т.нар. „forumshopping“

„Forum shopping“ означава възможността да се избира между няколко (международно) налични юрисдикции. Особено в международните отношения често се случва страните по договора или спора да разполагат с множество различни (също и алтернативни) юрисдикции. С оглед на предотвратяването на  “forum shopping“, СЕС обсновава решението си и със свободата на предоставянето на услуги, която, между другото, се насърчава и от член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (ЕО) (виж горе). Въпреки това предимствата, предоставени от гореспоменатата норма, не може да се прилагат за фирми за временна заетост, които предоставят изключително или предимно временни работници на предприятия в други държави членки. В противен случай може да се създаде стимул за тези предприятия да изберат държавата членка с най-благоприятна за тях система за социална сигурност.
По този начин Съдът на ЕС иска да предотврати търсенето на най-подходящата юрисдикция, което би могло да доведе до намаляване на равнището на защита на системите за социална сигурност. Съдът на ЕС също така вижда опасност от нарушаване на конкуренцията в полза на използването на временни работници и в ущърб на онези дружества, които наемат работници директно.
От това Съдът прави извода, че фирмите за временна заетост, които отдават под наем работници изключително или предимно на дружества, установени в друга държава членка, могат генерално да се позоват на свободното предоставяне на услуги. В този случай обаче временните работници не подлежат на системата за социална сигурност на държавата на произход. Това би било възможно само ако фирмата за временна заетост извършва значителна част от дейността си за предприятия-ползватели, установени и работещи в същата държава членка.
 

Значение за практиката

Въпросът дали временно командированите в Германия работници от ЕС подлежат на германското законодателство в областта на социалната сигурност остава въпрос на конкретния случай.
По отношение на законното трансгранично предоставяне на временни работници, решението на Съда на ЕС потвърждава, че служителите на чуждестранна фирма за временна заетост могат да подлежат на задължително осигуряване съгласно законодателството на държавата на произход.
Въпреки това няма причина за безпокойство, както вече беше изразено от немските синдикати: агенциите за временна заетост, които се установяват в други държави от ЕС с единствената цел да заобиколят немската система за социална сигурност (т.нар. дружества с пощенски кутии), могат в много редки случаи да осигуряват служителите си там.


 
Източник: Happ, Tophof - EuGH zum Sozialschutz bei grenzüberschreitender Leiharbeit: Kein "forum shopping" für Unternehmen . In: Legal Tribune Online, 04.06.2021 , https://www.lto.de/persistent/a_id/45128/ (abgerufen am: 08.06.2021 )